1Първому Певцу, на Мут-Лабен.
Псалом Давидов.
Ще те славословя, Господи, с всичкото си сърдце:
Ще прикажа всичките твои чудеса.
2Ще са развеселя и ще се зарадвам заради тебе:
Ще възпея името ти, Вишний!
3Когато се върнат враговете ми назад
Ще паднат и ще погинат пред лицето ти.
4Защото ти си отсъдил съда ми и правото ми:
Седнал си на престола и съдиш право.
5Запретил си на езичниците:
Изтребил си нечестивия:
Името им си изгладил в век века.
6Запустенията на врага изчезнаха за всегда;
И ти си разорил градове:
Поменът им погина с тях.
7Но Господ съществува в век:
Приготвил е престола си за съд.
8И той ще съди вселенната с правда:
Ще отсъди народите справедливо.
9И Господ ще бъде прибежище на бедния,
Прибежище в скърбни времена.
10И ще се надеят на тебе които познават името ти;
Защото не си оставил онези които те търсят, Господи.
11Пейте песни на Господа който живее в Сион:
Възвестете между народите делата му;
12Защото когато прави изтязание за кръвопролития, помни ги:
Не забравя викането на бедните.
13Помилвай ме, Господи!
Виж скърбта ми от враговете ми;
Ти който ме подигаш от вратата на смъртта,
14За да прикажа всичките твои хваления
В вратата на Сионовата дъщеря:
Аз ще се радвам заради спасението ти.
15Езичниците затънаха в ямата, която направиха:
В примката която скриха улови се ногата им.
16Господ е познат за съда който прави:
Нечестивият се впримча в делото на ръцете си. (Села.)
17Нечестивите ще се върнат в ад,
Всичките езичници които забравят Бога.
18Защото няма да се забрави за всегда сиромахът:
Ожидането на бедните не ще бъде изгубено за всегда.
19Стани, Господи: да се не крепи человек;
Да се съдят езичниците пред тебе.
20Господи, докарай страх върх тях:
Да познаят езичниците че са человеци. (Села.)