1(по Слав. 89)
Молитва на Моисея, Божия человек.
Господи, ти си бил нам прибежище из род в род.
2Преди да се родят горите
И да се създаде земята и вселенната,
От века и до века ти си Бог.
3Вращаш человека в пръстта
И казваш: Върнете се, человечески синове.
4Защото тисяща години пред тебе
Са като вчерашния ден който премина,
И като нощна стража.
5Като с порой ги завличаш: те са като сън:
Заран са като трева която процъвтява:
6Заран цъвти и процъвтява,
Вечер се окосява и изсъхнува.
7Защото изчезнуваме от гнева ти,
И от яростта ти смаяни сме.
8Положил си беззаконията ни пред себе си,
И скришните ни грехове въ виделината на лицето си.
9Понеже всичките ни дни заминават с гнева ти:
Прекарваме годините си като мечтание.
10Дните на живота ни в себе си са седемдесет години,
И ако има сила осемдесет години;
Но и най-добрите от тях са труд и скърб,
Защото скоро прехождат, и ние летим.
11Кой знае силата на гнева ти
И на яростта ти според страха ти?
12Научи ни да броим така дните си
Щото да прилепяваме сърдцата си в мъдрост.
13Обърни се, Господи: до кога?
И умилостиви се на рабите си.
14Насити ни с милостта си рано;
И ще се радваме, и веселим въ всичките наши дни.
15Развесели ни съразмерно с дните в които беше ни оскърбил,
С годините в които видяхме зло.
16Да се яви твоето дело на рабите ти,
И твоята слава на синовете им.
17И да бъде светлостта на Господа Бога нашего върху нас;
И делото на ръцете ни утвърждавай върху нас;
Ей, делото на ръцете ни утвърждавай го.