1И говори Господ Моисею в Синайската пустиня, в първия месец на втората година от когато излязоха из Египетската земя, и рече:
2Нека направят Израилевите синове пасхата в определеното й време.
3В четиринадесетия ден на този месец привечер да я направите, в определеното й време: според всичките й узаконения и според всичките й наредби да я направите.
4И говори Моисей на Израилевите синове за да направят пасхата.
5И направиха пасхата в четиринадесетия ден на първия месец привечер, в Синайската пустиня: по всичко както заповяда Господ Моисею така направиха Израилевите синове.
6А имаше някои които бяха нечисти поради мъртво человеческо тяло, и не могоха да направят пасхата в онзи ден; и дойдоха пред Моисея и пред Аарона в онзи ден;
7и рекоха му тези мъже: Ние сми нечисти поради мъртво человеческо тяло: защо да ни е възбранено да принесем приноса Господен на времето му между Израилевите синове?
8А Моисей им рече: Постойте, аз ще чуя какво ще заповяда Господ за вас.
9И говори Господ Моисею и рече:
10Кажи на Израилевите синове и речи: Ако някой человек от вас или от родовете ви бъде нечист поради мъртво тяло, или е далеко на път, и той да направи пасхата Господу:
11в четиринадесетия ден на втория месец привечер да я направят: с безквасни хлябове и горчиви треви да я ядат.
12Да не оставят от нея до утрото, нито да строшат кост от нея: според всичките узаконения на пасхата да я направят.
13А който е чист и не се намерва на път, ако възнебрежи да направи пасхата, да бъде изтребена оназ душа от людете си, понеже не е принесла приноса Господен на времето му: онзи человек да понесе греха си.
14И ако е някой чужденец, пришлец между вас, и направи пасхата Господу, според узаконенията на пасхата и според наредбата й така да я направи: един закон ще имате и за чужденеца и за туземеца.
15И в този ден когато се постави скинията облак покри скинията, шатъра на свидетелството; и от вечер до заран имаше над скинията като огнено явление.
16Така ставаше всякога: облакът я покриваше деня, и огненото явление нощя.
17И когато облакът се подигаше от скинията, тогаз Израилевите синове тръгваха; и дето заставаше облакът, там разполагаха стан Израилевите синове.
18По повеление Господне тръгваха Израилевите синове, и по повеление Господне разполагаха стан: през всичките дни когато облакът стоеше над скинията те си оставаха в стана.
19И когато облакът оставаше над скинията много дни, тогаз Израилевите синове вардеха стражата Господня и не тръгваха.
20И когато облакът стоеше над скинията малко дни, по повелението Господне оставаха разположени в стана, и по повелението Господне тръгваха.
21И когато облакът стоеше от вечер до заран, а на заранта се дигаше облакът, тогаз и те тръгваха: или деня или нощя, когато се дигаше облакът, тогаз и те тръгваха.
22Два дни, или един месец, или една година ако облакът продължаваше да стои над скинията, то и синовете Израилеви оставаха в стана си и не тръгваха; а когато се той дигваше, тръгваха.
23Според повелението Господне разполагаха стан, и според повелението Господне тръгваха: вардеха стражата Господня както заповяда Господ чрез Моисеева ръка.