1А след смъртта на Саула, като се върна Давид от поражението на Амаличаните, седя Давид в Сиклаг два дни.
2А в третия ден, ето, дойде человек из стана, от при Саула, с раздрани дрехи и пръст на главата му; и като влезе при Давида, падна на земята та се поклони.
3И рече му Давид: От де идеш? А той му рече: Аз се отървах от Израилевия стан.
4И рече му Давид: Какво стана? кажи ми, моля. И отговори: Побягнаха людете от боя, и мнозина даже от людете паднаха и умряха; умряха още и Саул и Йонатан син му.
5И рече Давид на момъка който му известяваше: Как знаеш че умря Саул и Йонатан син му?
6И рече онзи момък който му известяваше: Намерих се по случай в гората Гелвуе, и, ето, Саул беше се подпрял на копието си, и, ето, колесниците и конниците го пристигваха.
7И като погледна отдире си, видя ме, и повика ме. И отговорих: Ето ме.
8И рече ми: Кой си ти? И отговорих му: Амаличанин съм аз.
9Пак ми рече: Нападни на мене, моля, та ме убий; защото помрачение ме обзе, понеже животът ми е все още всичкия в мене.
10И тъй, застанах върх него и го убих, понеже бях уверен че не можеше да живее като падна; и взех венеца който беше на главата му, и гривната която беше на ръката му, та ги донесох тук при господаря си.
11Тогаз хвана Давид дрехите си та ги раздра; така и всичките мъже които бяха с него.
12И жалиха и плакаха и постиха до вечерта за Саула, и за Йонатана сина му, и за людете Господни, и за дома Израилев, защото паднаха от меч.
13А Давид рече на момъка който му известяваше: От де си ти? И отговори: Аз съм син на един пришлец Амаличанин.
14И рече му Давид: Как се не убоя ти да простреш ръката си за да убиеш помазаника Господен?
15И повика Давид едного от момците и рече: Пристъпи, нападни върх него. И порази го, и умря.
16И рече му Давид: Кръвта ти на главата ти; защото устата ти свидетелствуваха против тебе като рече: Аз убих помазаника Господен.
17И плака Давид този плач за Саула и за сина му Йонатана;
18(и заръча да научат Юдините синове тази Песен на Лъка, ето, писана е в Книгата на Праведния:-)
19О Израилева славо, на високите си места устрелена!
Как паднаха силните!
20Не възвестявайте в Гет,
Не проповядвайте по улиците на Аскалон,
За да се не зарадват Филистимските дъщери,
За да се не развеселят дъщерите на необрязаните.
21Гори които сте в Гелвуе,
нека няма роса нито дъжд на вас,
Нито ниви които дават начатки;
Защото там бе захвърлен щитът на крепките,
Сауловият щит, като че не е бил помазан с елей.
22От кръвта на убитите,
От лоя на крепките,
Лъкът Йонатанов не се връщаше назад,
И мечът Саулов не се връщаше празден.
23Саул и Йонатан,
Любезните и рачителните в живота си,
И в смъртта си не се раздвоиха:
Бяха по-леки от орлите,
По-силни от лъвовете.
24Израилеви дъщери, плачете за Саула,
Който ви облачаше с червено с украшения,
Който туряше златни украшения по дрехите ви.
25Как паднаха силните всред боя!
Йонатане, ударен на високите си места!
26Прискърбен съм за тебе, брате мой Йонатане!
Рачителен ми беше ти:
Твоята любов към мене беше чудесна,
Превъзхождаше любовта на жените.
27Как паднаха силните,
И погинаха оръжията на боя.