1И говори Давид Господу думите на тази песен в деня когато го избави Господ от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саула,
2и рече: - Господ е канара моя, и твърдиня моя, и избавител мой:
3Бог е скала моя: на него ще се надея:
Щит мой и рог на спасението ми,
Висок мой стълп е, и прибежище ми е,
Спасител мой е: ти ме избавяш от насилието.
4Ще призова Господа хвалимаго,
И ще се избавя от враговете си.
5Защото вълните на смъртта ме окружиха,
Порои на беззаконие ме устрашиха:
6Адови болезни ме обиколиха,
Смъртни примки ме стигнаха.
7В утеснението си призвах Господа,
И към Бога моего викнах;
И чу от храма си гласа ми,
И викането ми стигна в ушите му.
8Тогаз се поклати и потресе земята:
Основанията небесни се разлюляха
И поклатиха се, защото се разгневи той.
9Дим възхождаше из ноздрите му,
И огън пояждаващ из устата му:
Въглища се разпалиха от него.
10И преклони небесата и слезе,
И мрак бе под нозете му.
11И възлезе на херувими и летя,
И яви се на ветрови крила.
12И положи за скиния около си тъмнината.
Тъмни води, гъсти облаци на въздуха.
13От светкането пред него
Огнени въглища се разгоряха.
14Гръмна Господ от небето,
И Вишний даде гласа си;
15И проводи стрели и разпръсна ги,
Светкавици и смути ги.
16И явиха се морските дълбини,
Откриха се основанията на вселенната
В запрещението на Господа,
От дихането на диха на ноздрите му.
17Проводи от височината, взе ме,
Извлече ме из много води:
18Избави ме от силния ми враг
И от онези които ме ненавидят,
Защото бяха по-силни от мене.
19Стигнаха ме в деня на скърбта ми:
Но Господ ми стана подпорка,
20И изведе ме на ширина,
И избави ме, защото благоволи в мене.
21Въздава ми Господ според правдата ми:
Според чистота на ръцете ми възмъздява ме.
22Защото упазих пътищата Господни,
И не се уклоних от Бога моего в нечестие.
23Защото всичките му съдби бяха пред мене;
И от повеленията му не се отдалечих.
24И непорочен бидох пред него,
И упазих се от беззаконието си.
25И въздаде ми Господ според правдата ми,
Според чистотата ми пред очите си.
26С преподобен, преподобен ще бъдеш:
С мъж непорочен, непорочен ще бъдеш:
27С чист, чист ще бъдеш:
А с развратен, противно ще се поведеш.
28И ще спасиш ти оскърбени люде;
А върх горделивите са очите ти за да ги смириш.
29Защото ти си светилник мой, Господи;
И Господ ще просвети тъмнината ми.
30Защото чрез тебе ще разбия пълк:
чрез Бога моего ще прескоча стена.
31На Бога пътят му е непорочен
Словото Гсопдне е опитано:
Той е щит на всичките които се надеят на него.
32Защото кой е Бог освен Господа?
И кой е крепост освен Бога нашего?
33Бог е крепкото ми утвърждение,
И поставя непорочен пътя ми:
34Прави нозете ми като на елените,
И поставя ме на високите ми места.
35Учи ръцете ми на бран;
И мишците ми запъват меден лък.
36И дал си ми щита на спасението си;
И благостта ти ме възвеличи.
37Ти си разширил стъпките ми под мене;
И нозете ми не се подплъзнаха.
38Гоних враговете си и изтребих ги,
И не се върнах доде ги не свърших.
39И свърших ги и сътрих ги; и не могоха да се подигнат,
И паднаха под нозете ми.
40И препасал си ме с сила за бран:
Завалил си под мене възставащите върх мене.
41И обърнал си към мене гърба на враговете ми;
И аз изтребих неприятелите си.
42Извикаха, но нямаше кой да ги избави,
Към Господа, и не ги послуша.
43И стрих ги както земния прах:
Изтъпчих ги както кала на пътищата и стъпках ги.
44И избавил си ме от противленията на народа ми:
Поставил си ме глава на езичниците:
Народ който не познах работи ми.
45чужденци ми се покориха:
Щом чуха, и послушаха ме.
46чужденци ослабнаха
И разтрепераха се из местата дето са се затворили.
47Жив Господ,
И благословена Твърдинята ми,
И да се възвиси Бог, крепостта на спасението ми.
48Бог е който отмъщава за мене,
И покорява народи под мене,
49И който ме изведе из враговете ми:
Ей, възвишаваш ме на възставащите върх мене:
Избавил си ме от насилник мъж.
50За то ще те хваля, Господи, между езичниците,
И на името ти ще възпея.
51Ти си който величиш спасенията на царя си,
И правиш милост на помазаника си,
На Давида и на семето му да века.